Забележителности
Паметници на монументално-декоративното изкуство
В памет на убитите войници през Балканската война 1912 - 1913 г.
.jpg)
В памет на падналите герои в Балканските и Европейските войни с. Трояново
Русокастрон
Крепостта “Русокастрон” според находките, откривани тук, е съществувала още в предримска епоха.
Това естествено защитено място е било използвано от тракийската аристокрация, за да господства над околната равнина.
Както на други подобни височини са били складирани хранителни запаси от зърнени храни, така и тук е бил събиран годишния урожай, за да бъде на разположение на тракарха, който е управлявал тукашната тракийска община и е отговарял за събирането на данъците в натура и пари пред съответния тракийски стратег, управител на стратегията Астика. В района на крепостта тракийския етнически елемент се е изявил чрез почитане на тракийския конник. Край м. Русин камък е намерена плочка с изображение на тракийски конник, което е доказателство за силната устойчивост на местните традиции. По късно върху тракийската плочка е било написано със славянски букви “Свети Георги”.
В средновековието в средата на крепостта е построена средновековна църква “Свети Георги”, която многократно е унищожавана и възстановявана. Най - ранното свидетелство за крепостта, открито сред нейните руини е един ранновизантийски надпис от 6-ти век от н. е. Това всъщност е една кратка молитва , отправена към Господа да подпомогне пълководеца Юстин.
Достоверни сведения за крепостта са оставили багрянородният Андроник III и император Йоан Кантакузин.
Към времето на византийското владичество се отнася и сведението на арабския географ от 12 век Идриси, който споменава за първи път Русокастро като голям и богат град. Дословните му думи са ”И този град има подобаващи размери , добре населени райони, много добитък и ниски цени”. Сведения за Русокастро черпим и от византийския поет Мануел Фил, византийския хронист Георги Пахимер, хроникьора на похода на Амадей Савойски, чиито войски превземат крепостта през 1336 год. Доста подробно описание на крепостта ни е оставил Константин Иречек, който е посетил крепостта на 8 юли 1884 год., когато тя е била в много по- добро състояние. Крепостта е била посетена и от братя Шкорпил през 1885 год.
Най-значителното събитие свързано с крепостта е битката и победата на цар Иван Александър/1331- 1371/ срещу византийците на 18 юли 1332 год. В битката са взели участие три царски особи- царят на българите Иван Александър и двама византийски императори- управляващият в момента на битката Андроник III Палеолог /1328- 1341/ и бъдещият Йоан Кантакузин, влязъл в историята под името Йоан VI Кантакузин /1347- 1354/. С тази победа цар Иван Александър отново присъединява към пределите на България важните черноморски градове и крепости Созопол, Анхиало, Месемрия.
Тази битка е важна за българската история и затова, че е последната победоносна битка преди падането ни под турско робство. По време на османското робство, Русокастро е център на обособена турска административна единица- Русокастренска кааза, обхващаща обширни райони граничещи със Созопол, Пиргос/Бургас/, Карнобат, Айтос, Факия.
От този момент нататък данни за Русокастро вероятно се намират в турски архиви, а в богатата история на крепостта”Русокастрон”/Пурпурната крепост/ нахлува легендата за прекрасната девойка Руса, заедно с името си от Русокастро и местноста започва да се нарича Русин камък.
Според легендата момата Руса е отвлечена от змей горянин в пещерата на възвишението. Това е станало по време на личния празник на св. Георги Победоносец, през пролетта, на 6-ти май., когато се извършва обреда за плодородие. Пещерата, където е светилището на тракийския конник, станала убежище на Руса.
Тукашното изворче всъщност било потока от нейните сълзи. Пред входа на пещерата много столетия растящите дървета се окичват с частички от дрехи с надежда за здраве и плодородие.
Името “Русокастро” е оцеляло през вековете и като селищно наименование е стигнало до наши дни. То е преживяло годините на тракийско, римско, византийско и османско владичество и превратностите на по- новата епоха, но не само като име на крепост , а първо като име на град, център на кааза, а впоследствие на село, наследило града.
През вековете селището се е премествало, но винаги в периметъра на старата крепост, чието име се е запазило благодарение на живата народна памет.
И винаги, през всичките години, там където са живели нашите предци е имало Русокастро.
Из "Русокастро - История, легенди, документи" - автори Никола Проданов и Иван Карайотов 2001 - община Камено